Не е пресилено да се каже, че в САЩ съдбата

 Не е пресилено да се каже, че в Съединени американски щати ориста на едно дете зависи от пощенския код по местоживеене. Защото в множеството щати децата са задължени да учат в държавното учебно заведение по адресната регистрация. Дори не могат да изберат друго учебно заведение в същия град. Има строго обрисувани граници (school boundaries) и те прецизно се съблюдават.

 Когато моят наследник потегли на учебно заведение, децата в класа му бяха 16. В градчето, в което живеем, Лейк Форест, северно предградие на Чикаго, има общо 5 учебни заведения. Три съществени (от предучилищна до 4-ти клас) една прогимназия (5-8 клас) и една гимназия (9-12 клас).

 В Америка няма народен образователен проект. Има просветителни стандарти по британски, математика, химия, физика, история. Децата държат проби всяка година и по този начин се регистрира какъв брой са напреднали. Но образователните проекти се създават на локално равнище. В нашето начално учебно заведение има настрана часове по изобразително изкуство, физическо образование, музика, драма. Това не е наложително условие и на доста места тези предмети не се учат толкоз овреме. Синът ми беше усложнен какъв музикален инструмент да избере, с цел да свири в учебния оркестър. Верен на природата си, най-после си хареса виолончело, тъй като се свири седнал. Още по-трудно му беше да избере непознат език. Преподават се: латински, френски, испански и мандарин. Моят ученолюбив наследник мина през всички езици без френския. Сега към този момент четвърта година учи латински и е доста удовлетворен.

В локалната гимназия описът на извънкласните клубове и благоприятни условия за спорт е впечатляващ. Освен обичайните тимове по американски футбол, бейзбол, волейбол, баскетбол и плуване има още най-малко 10 предлагани спорта. Сред тях ветроходство, лакрос и водна топка.

 В началното ни учебно заведение има и обособена лаборатория, където децата отглеждат влечуги и растения, вършат научни опити с кока-кола и сода бикарбонат. Още от предучилищна възраст посещават всички музеи на Чикаго. Всичко това е допустимо, тъй като в нашия учебен регион за едно дете в главното учебно заведение се харчат над 18 хиляди $. Това са единствено бюджетни пари. Отделно има фондация, основана особено да събира пари за учебните заведения. Така на възпитаник се падат приблизително по още 7 хиляди $ годишно.

 През четирите години на прогимназия в учебното заведение са били на среща с децата толкоз доста познати и известни писатели, артисти, научни служащи, даже и астронавтът от „ Аполо 13 ” капитан Джеймс Ловел. Всеки май се организира Ден на кариерата. Тогава децата се срещат от близко с специалностите на възрастните. Миналата година им демонстрираха машина за разтрошаване на камъни в бъбреците и автомобил Тесла. За работата си описаха: инженери от екипа на Елон Мъск, палеонтолог, неврохирург, коафьор, композитор, готвач и проектант.

 Само на 12 километра на север от нас картината е напълно друга. В градчето Норт Чикаго за всяко дете са изхарчени 11 хиляди $ предходната година. Но заради бедността на родителите, главните проблеми на учителите и администрацията там са да нахранят децата гратис за закуска и обяд, да им обезпечат принадлежности, материали, раници, лекуване даже. Там часовете по изкуства са доста малко и се преподават от доброволци, а в класните стаи са по 30 деца. Резултатите от националните матури в този учебен регион са пагубни.

 Мой прочут има фондация за събиране и даряване на детски книги, Burnie’s Book Bank. Бърни ми разказваше, че едно момченце от Норт Чикаго, което доста обича да чете, се свързало с него с молба да му занесе книги. Защото поради големите дистанции тук, детето няма достъп даже до публичната библиотека. Просто няма кой да го закара до там, защото майка му работи на две места, а татко му е в пандиза. Моите прогнози са, че това дете ще се оправи с проклятието „ пощенски код “. Но доста от приятелите му ще останат в същото градче, ще бъдат нископлатени и децата им ще живеят в същото или сходно предградие. Освен в случай че нямат шанса или гения на Джей Зи. Най-общата скица на финансиране на учебните заведения в Илинойс е 45% от щата, 45% от локални налози и такси и 10 % от федералния бюджет. Навсякъде в Америка правилото на уседналост строго се следи.

 Наскоро една самотна майка в щата Ню Йорк беше задържана, тъй като е записала децата си да учат в предградието на Рочестър Грийс, а не в самия град, където живеят. Майката е употребила подправен адрес. Все още няма присъда за нея. Прокурори желаеха 80 години затвор и за друга майка, от град Атланта, щата Джорджия, по същите аргументи. В обвинителния акт, съгласно US News and World Report, са изброени 16 нарушавания на закона в опита на майката да обезпечи по-добро образование за трите си деца. Но, нали знаете, в американската правосъдна система правосъдните заседателни имат последната дума. И след осем дълги години развой, майката беше оправдана. Има стотици случаи, в които, хванати в нарушавания, родителите са задължени да върнат годишната сума по образованието на децата.

 В градовете, предградията и селата, където къщите са по-скъпи, учебните заведения са по-добри. Голяма част от българска общественост в Чикаго е съсредоточена в покрайнини на северозапад от града. Там учебните заведения са с отличен рейтинг, красиво е и няма престъпност.

 Жени Цанев е майка на две дъщери. София в шести клас и Калина в трети. Тя и брачният партньор й Тихомир са избрали да живеят в Арлингтън Хайтс, тъй като регионът е с едни от най-хубавите учебни заведения в щата. Според Жени американската система предизвиква родителите да спомагат в процеса на обучение на децата. Възможностите съгласно Жени са безчет – четене на приказки в клас, презентация на образователни материали, образуване на празници.

Симона Ролинсън и фамилията й живеят в Барингтън. Приказно красиво и пасторално зелено предградие на 60 километра северозападно от Чикаго. С красиви и скъпи къщи и големи дворове. Симона има две деца. Изборът на къща в това градче и за тях е съдбоносен с отличните „ бележници “ на учебни заведения тук. За нея едно от най-големите преимущества на образованието в Америка е опцията да се преподава съгласно потребностите на всеки възпитаник. Ако детето има характерни просветителни потребности, екип от експерти създава проект за него. И назад, в случай че детето е надарено, има класове за надарени деца. Симона е огромен почитател на възприетия преди няколко години стандарт в Илинойс Common Core. Според нея този релативно нов способ за просветителна стандартизация развива любознанието и концептуалното мислене на подрастващите.

 Биляна Курташева има неповторим съгласно мен взор към американското учебно заведение. Тя и щерка й Рая придружиха брачна половинка й, писателя Георги Господинов, за една година в Ню Йорк. Семейството избра да живее в Бруклин. Според Биляна изказванието на някои българи, че децата в американските учебни заведения са по-назад академично от българските, са голословни предубеждения. Какво харесва тя в американското учебно заведение? „ Основно преимущество беше, че всичко се проиграва, изтанцува, строи, че няма зубрене, само че дружно с това четенето е в центъра на всичко (индивидуално, по двойки, в групи), че стремежът е да се основава общественост “.

 Моите персонални усещания на майка на деветокласник са, че в американското обучение не е значимо какво знаеш, а какво можеш. Децата тук не наизустяват, в никакъв случай не ги изпитват пред черната дъска за обстоятелства, термини и дати. Как си стигнал до отговора е тъкмо толкоз значимо, колкото е значим и самият отговор. Образованието в Щатите е доста на практика ориентирано. Когато синът ми в пети клас учеше проценти от число, в часа пристигна един татко, брокер на „ Уолстрийт “. Той изясни на децата за борсовите показатели и ролята на процентите при търгуване. В осми клас пък цялостен период по британски и история децата изучаваха холокоста. Накрая отидоха в Музея на холокоста, където приказваха с оживели от Втората международна война.

 Но едно е несъмнено: за положително обучение в Америка са нужни пари. Много пари. И това изгарящо предпочитание за триумф, което всички емигранти носим.

Инфо: www.jenatadnes.com